застъпвало

Речник на българския език

1. застъпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застъпвало е производна форма на застъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застъпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застъпвало е производна форма на застъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. застъпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

застъпвало е производна форма на застъпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. застъпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

застъпвало е производна форма на застъпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).