застъпвал

Речник на българския език

1. застъпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застъпвал е производна форма на застъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. застъпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застъпвал е производна форма на застъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. застъпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

застъпвал е производна форма на застъпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. застъпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

застъпвал е производна форма на застъпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).