заструяло

Речник на българския език

1. заструяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заструяло е производна форма на заструя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заструяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заструяло е производна форма на заструя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).