заструило

Речник на българския език

1. заструило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заструило е производна форма на заструя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заструило — мин. деят. св. прич. ср. р.

заструило е производна форма на заструя (мин. деят. св. прич. ср. р.).