заструил

Речник на българския език

1. заструил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заструил е производна форма на заструя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заструил — мин. деят. св. прич. м. р.

заструил е производна форма на заструя (мин. деят. св. прич. м. р.).