застроим

Речник на българския език

1. застроим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

застроим е производна форма на застроя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. застроим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

застроим е производна форма на застроя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).