застреляло

Речник на българския език

1. застреляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застреляло е производна форма на застрелям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застреляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застреляло е производна форма на застрелям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. застреляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

застреляло е производна форма на застрелям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. застреляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

застреляло е производна форма на застрелям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).