застоявал съм

Речник на българския език

1. застоявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

застоявал съм е производна форма на застоявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. застоявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

застоявал съм е производна форма на застоявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. застоявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

застоявал съм е производна форма на застоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).