застоявало

Речник на българския език

1. застоявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застоявало е производна форма на застоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застоявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застоявало е производна форма на застоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. застоявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

застоявало е производна форма на застоявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. застоявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

застоявало е производна форма на застоявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).