застоявал

Речник на българския език

1. застоявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застоявал е производна форма на застоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. застоявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застоявал е производна форма на застоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. застоявал — мин. деят. св. прич. м. р.

застоявал е производна форма на застоявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. застоявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

застоявал е производна форма на застоявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).