застопоряло

Речник на българския език

1. застопоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застопоряло е производна форма на застопоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застопоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

застопоряло е производна форма на застопоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).