застопорял

Речник на българския език

1. застопорял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застопорял е производна форма на застопоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. застопорял — мин. деят. несв. прич. м. р.

застопорял е производна форма на застопоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).