застопорило

Речник на българския език

1. застопорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застопорило е производна форма на застопоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застопорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

застопорило е производна форма на застопоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).