застопорил

Речник на българския език

1. застопорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застопорил е производна форма на застопоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. застопорил — мин. деят. св. прич. м. р.

застопорил е производна форма на застопоря (мин. деят. св. прич. м. р.).