застопорели

Речник на българския език

1. застопорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

застопорели е производна форма на застопоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. застопорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

застопорели е производна форма на застопоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).