застлало

Речник на българския език

1. застлало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застлало е производна форма на застеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застлало — мин. деят. св. прич. ср. р.

застлало е производна форма на застеля (мин. деят. св. прич. ср. р.).