застинете

Речник на българския език

1. застинете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

застинете е производна форма на застина (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. застинете — повелително наклонение, мн. ч.

застинете е производна форма на застина (повелително наклонение, мн. ч.).