застинало

Речник на българския език

1. застинало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застинало е производна форма на застина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застинало — мин. деят. св. прич. ср. р.

застинало е производна форма на застина (мин. деят. св. прич. ср. р.).