застигнало

Речник на българския език

1. застигнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застигнало е производна форма на застигна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застигнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

застигнало е производна форма на застигна (мин. деят. св. прич. ср. р.).