застигах

Речник на българския език

1. застигах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

застигах е производна форма на застигам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. застигах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

застигах е производна форма на застигам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).