застигало е

Речник на българския език

1. застигало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застигало е е производна форма на застигам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застигало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застигало е е производна форма на застигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. застигало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застигало е е производна форма на застигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).