застигал

Речник на българския език

1. застигал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застигал е производна форма на застигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. застигал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застигал е производна форма на застигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. застигал — мин. деят. св. прич. м. р.

застигал е производна форма на застигам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. застигал — мин. деят. несв. прич. м. р.

застигал е производна форма на застигам (мин. деят. несв. прич. м. р.).