застенете

Речник на българския език

1. застенете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

застенете е производна форма на застена (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. застенете — повелително наклонение, мн. ч.

застенете е производна форма на застена (повелително наклонение, мн. ч.).

3. застенете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

застенете е производна форма на застена (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

4. застенете — повелително наклонение, мн. ч.

застенете е производна форма на застена (повелително наклонение, мн. ч.).