застенел

Речник на българския език

1. застенел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застенел е производна форма на застена (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. застенел — мин. деят. несв. прич. м. р.

застенел е производна форма на застена (мин. деят. несв. прич. м. р.).