застенвал

Речник на българския език

1. застенвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застенвал е производна форма на застенвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. застенвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застенвал е производна форма на застенвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. застенвал — мин. деят. св. прич. м. р.

застенвал е производна форма на застенвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. застенвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

застенвал е производна форма на застенвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).