застенало

Речник на българския език

1. застенало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застенало е производна форма на застена (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застенало — мин. деят. св. прич. ср. р.

застенало е производна форма на застена (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. застенало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застенало е производна форма на застена (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. застенало — мин. деят. св. прич. ср. р.

застенало е производна форма на застена (мин. деят. св. прич. ср. р.).