застеналите

Речник на българския език

1. застеналите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

застеналите е производна форма на застена (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. застеналите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

застеналите е производна форма на застена (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).