застелело

Речник на българския език

1. застелело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застелело е производна форма на застеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застелело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

застелело е производна форма на застеля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).