застелел

Речник на българския език

1. застелел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застелел е производна форма на застеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. застелел — мин. деят. несв. прич. м. р.

застелел е производна форма на застеля (мин. деят. несв. прич. м. р.).