застаряло

Речник на българския език

1. застаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застаряло е производна форма на застаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

застаряло е производна форма на застаря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. застаряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застаряло е производна форма на застарея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. застаряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

застаряло е производна форма на застарея (мин. деят. св. прич. ср. р.).