застанело

Речник на българския език

1. застанело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застанело е производна форма на застана (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застанело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

застанело е производна форма на застана (мин. деят. несв. прич. ср. р.).