заставяло

Речник на българския език

1. заставяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заставяло е производна форма на заставям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заставяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заставяло е производна форма на заставям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заставяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заставяло е производна форма на заставям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заставяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заставяло е производна форма на заставям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).