заставало

Речник на българския език

1. заставало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заставало е производна форма на заставам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заставало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заставало е производна форма на заставам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заставало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заставало е производна форма на заставам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заставало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заставало е производна форма на заставам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).