заспорил си

Речник на българския език

1. заспорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заспорил си е производна форма на заспоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заспорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заспорил си е производна форма на заспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).