заспорил е

Речник на българския език

1. заспорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заспорил е е производна форма на заспоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заспорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заспорил е е производна форма на заспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).