заспорело

Речник на българския език

1. заспорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заспорело е производна форма на заспоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заспорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заспорело е производна форма на заспоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).