заспорел

Речник на българския език

1. заспорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заспорел е производна форма на заспоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заспорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

заспорел е производна форма на заспоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).