засочило

Речник на българския език

1. засочило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засочило е производна форма на засоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. засочило — мин. деят. св. прич. ср. р.

засочило е производна форма на засоча (мин. деят. св. прич. ср. р.).