засмъдил

Речник на българския език

1. засмъдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засмъдил е производна форма на засмъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засмъдил — мин. деят. св. прич. м. р.

засмъдил е производна форма на засмъдя (мин. деят. св. прич. м. р.).