засмучело

Речник на българския език

1. засмучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засмучело е производна форма на засмуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. засмучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

засмучело е производна форма на засмуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).