засмолил

Речник на българския език

1. засмолил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засмолил е производна форма на засмоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засмолил — мин. деят. св. прич. м. р.

засмолил е производна форма на засмоля (мин. деят. св. прич. м. р.).