заслухтял си

Речник на българския език

1. заслухтял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заслухтял си е производна форма на заслухтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заслухтял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заслухтял си е производна форма на заслухтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заслухтял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заслухтял си е производна форма на заслухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).