заслухтявал си

Речник на българския език

1. заслухтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заслухтявал си е производна форма на заслухтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заслухтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заслухтявал си е производна форма на заслухтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заслухтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заслухтявал си е производна форма на заслухтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).