заслужил съм

Речник на българския език

1. заслужил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заслужил съм е производна форма на заслужа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. заслужил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заслужил съм е производна форма на заслужа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).