заслужил си

Речник на българския език

1. заслужил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заслужил си е производна форма на заслужа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заслужил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заслужил си е производна форма на заслужа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).