заслужил е

Речник на българския език

1. заслужил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заслужил е е производна форма на заслужа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заслужил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заслужил е е производна форма на заслужа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).