заслужило си

Речник на българския език

1. заслужило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заслужило си е производна форма на заслужа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. заслужило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заслужило си е производна форма на заслужа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).