заслужило е

Речник на българския език

1. заслужило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заслужило е е производна форма на заслужа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заслужило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заслужило е е производна форма на заслужа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).