заслонило

Речник на българския език

1. заслонило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заслонило е производна форма на заслоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заслонило — мин. деят. св. прич. ср. р.

заслонило е производна форма на заслоня (мин. деят. св. прич. ср. р.).