заследяло

Речник на българския език

1. заследяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заследяло е производна форма на заследя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заследяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заследяло е производна форма на заследя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).